Една от неизменните предизборни теми в развитите икономики през последните години е свободната търговия. Общият знаменател почти навсякъде е, че все повече хора, предимно с ниски доходи и представители на средната класа

, имат негативно отношение към нея и съответните споразумения. И тук идва логичният въпрос – откъде идва цялото това неодобрение?

Първо, някои хора наистина губят работата си след освобождаването на търговията, но пък в средносрочен и дългосрочен план се създават повече работни места. Представете си, че работите в завод за джаджа А в България и имате 25% мито за внос на компютри от САЩ. Изведнъж двете правителства се договарят да премахнат митото и се случват две неща: (1) САЩ започват да изнасят по-качествени и по-евтини джаджи А за България и (2) вашият завод фалира и вие трябва да си търсите нова работа. От другата страна на океана пък се оказва, че изведнъж е по-изгодно част от работещите в заводите за автомобилни части да се преместят в заводите за джаджи А, където има по-голямо търсене и съответно по-големи заплати, а САЩ да внася автомобилни части от България. След като сте загубили работата си в завода за джаджи А, нови работни места се отварят в завода за автомобилни части, пред който изведнъж се е открил необятният американски пазар. Вие се местите в новия завод и започвате да получавате по-висока от предишната си заплата. Разбира се, може и да не ви вземат на работа в завода за автомобилни части, ако квалификацията ви не отговаря на изсикванията. Но ще вземат някой, който отговаря.

Това е икономическият принцип зад свободната търговия – всяка държава произвежда това, в което е най-ефективна в сравнение с другите, и всички държави търгуват помежду си без пречки. Наистина, при отмяна на съществуващи бариери някои работни места се закриват, но се отварят повече нови и обикновено с по-високи заплати – стига държавата да не пречи на предприемачите да ги отворят с излишна бюрокрация и високи данъци.

Човешката психология е устроена така, че обикновено идеализираме миналото и си спомняме в най-добра светлина времената, когато сме били млади. Съответно, много от по-възрастните хора имат романтични спомени за времената, когато търговията не е била свободна и затова често са против нея. Нищо, че за тях самите след това са се отворили по-добри работни места, стига те да са положили усилия (квалификация или дори преместване в нов град) да ги заемат.

Втората причина е чистият политически популизъм. Тъй като международната търговия и международните търговски споразумения се явяват външен за държавата фактор, те са привлекателна мишена, върху която да се прехвърлят обвиненията за причинени от вътрешната политика икономически несгоди. Представете си, че живеете в относително беден град, в който средната работна заплата е 500 лева при 980 лева средна за държавата. Подведени от популизъм, политиците вдигат минималната работна заплата в страната на 600 лева и бързо вашият град се оказва с 35% безработица. На национално ниво това ще предизвика политически скандал, но за самите политици е много по-лесно да обвинят предишните, че са сключили някое калпаво търговско споразумение и заради това безработицата се е увеличила, отколкото да си признаят за нескопосаната политика с МРЗ. Именно това се случва през последните години в САЩ, където за икономическите неволи на много от младите хора се обвинява NAFTA или предстоящото да (не) се приеме TPP или TTIP, докато истинските проблеми са в политиките за пазара на труда, паричната политика на Федералния резерв и др. Просто свободната търговия често се превръща в удобна външна мишена, върху която да се прехвърли вината за вътрешни проблеми.

Единствената основателна причина да се притеснявате от някое споразумение за свободна търговия е, ако работите или сте акционер в предприятие, което работи за вътрешния пазар под защита с мита или други бариери, които предстои да се премахнат. Например, ако работите в европейска дървопреработвателна фирма, трябва да се притеснявате от свободната търговия с Канада, тъй като по-евтиният и по-качествен внос на дървесина може да ви измести. Във всички други положения и казуси, вие печелите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план като потребител, служител или предприемач.