След въвеждането на „данък лихва“ в България станаха особено популярни т.нар. спестовни сметки. Обикновено когато имате пари за спестяване, трябва да избирате между срочен депозит и спестовна сметка.

Въпреки че двата продукта си приличат, има и някои съществени разлики.

Първо, по принцип спестовните сметки имат по-нисък годишен доход. Обикновено лихвите по спестовната сметка за една година ще са равни на лихвите по 9-месечния или 1-годишния депозит в същата банка. Доходността от по-дългосрочните депозити ще е по-висока, като при ниските лихвени равнища днес, един 3-годишен депозит може да ви донесе дори 3-4 пъти по-висока доходност в сравнение със спестовна сметка.

Второ, лихвите по спестовните сметки се менят непрекъснато, докато при срочния депозит вие подписвате договор за фиксирана лихва за фиксиран период. Например, ако днес вложите 20 000 лева в спестовна сметка при 0.5% годишен доход, утре той може да стане 0.1%, но след 2 години може да стане и 3%. От друга страна, ако вложите 20 000 лева в стандартен 3-годишен депозит при 2% лихва, то вие ще продължите да си получавате тази лихва, без значение какво става в следващите 3 години.

Трето, някои спестовни сметки са освободени от данък лихва за разлика от всички срочни депозити. За да сте сигурни дали вашата спестовна сметка ще се облага с данък, просто попитайте изрично банката.

Четвърто, спестовните сметки ви позволяват да внасяте и теглите пари непрекъснато, което ви прави по-гъвкави и ви позволява да капитализирате лихвите (т.е. да увеличавате основата като довнасяте и съответно лихвите се начисляват върху повече пари). Стандартните депозити са далеч по-ограничени откъм тези опции, но някои банки позволяват ограничен брой такива операции , така че, попитайте и сравнете.

Няма универсално правило дали да изберете спестовна сметка или депозит, да не говорим, че условията в отделните банки също се различават. Като цяло, спестовните сметки са по-подходящи за хора, които желаят да разполагат с парите си във всеки един момент или имат планове постепенно да увеличават спестяванията си. Депозитите пък са по-подходящи за спестяване на еднократен голям доход. Например, ако прецените, че през следващите 3 години ще спестявате определен процент от месечния си доход, то най-добре си отворете спестовна сметка. От друга страна, ако продадете наследствени ниви, получите голяма сума и желаете да я спестите в банка без планове да увеличавате спестеното, то по-логично е да направите дългосрочен депозит.

Винаги вземайте предвид и икономическата обстановка. Ако сравнено с предходни периоди, банките предлагат значително по-високи лихви по депозити, то има резон да сключите възможно най-дългосрочния депозит, за да фиксирате своята доходност. Така, ако банките или икономиката влязат в следваща фаза от своя нормален цикъл и лихвите намалеят, вие ще продължите да получавате доход по договорения висок процент.

Например, ако бяхте сключили дългосрочен депозит за 7 години през 2008 за 7% годишна лихва, то вие щяхте да получавате 7% лихва дори и през 2013-2014, когато лихвите по депозитите вече паднаха до 1-2%. От друга страна, ако вече банките са задържали лихвите ниски години наред, икономиката е била зле, но започва постепенно да се подобрява, по-логично е да избягвате много дългосрочните депозити. Например, ако днес сключите депозит за 5 или 6 години при годишна лихва от около 2%, то вие ще продължите да получавате 2% и през 2020 година, когато е много вероятно предлаганите лихви да са по-високи.