Щурчо, пак ми искаш житце, а още е лято, и знам, че поне една торбичка си събрал и трябва да си имаш за храна.”

Така говореше работливата госпожа Мравка на Щурчо, който отново беше почукал на вратата й

с молба за малък заем. Оказа се, че Щурецът наистина има събрано жито, спечелил е и пари от свирене по летни градини. Само че всичко е заминало за изплащане на чужди дългове. Как стана така?

Само подпис и име...

В годините на кредитния бум (а и след него) много хора се съгласиха да станат поръчители по заеми на роднини, приятели, дори колеги, които познават слабо. В началото изглежда лесно и неангажиращо – даваш си данните, нещо като гаранция, че въпросният получател на заем ще си го плаща. В представите на повечето поръчители това означаваше, че в някой момент, ако приятелят/роднината/колегата има трудности, ще ви се обадят и ще трябва да го подсетите да си плаща заема. Нещата са много по-различни. Разбира се, в договора пише, че сте солидарен длъжник и отговаряте наравно за изплащането на кредита. Проблемът е, че много хора не четат пълните условия, а често се случва самите банкови служители да не го обясняват добре или просто да пропускат тази информация – имат си клиент, имат си гарант, отношенията между тях са си тяхна работа.

След години се окзава, че много получатели на кредити не могат или не искат да плащат. Тогава банката започва да си събира парите от поръчителя. Много хора не знаят и се чудят защо търсят тях – нали не са взели те парите?

Какво е да си солидарен с дълга

Отново ще повторим – поръчител по кредит означава, че ставате длъжник. Вие отговаряте с цялото си имущество за изплащането на този кредит, ако неговият получател не може или не иска да плаща. Банката е в пълното си право да взема пари от вас – превръщате се в длъжник. Може да ви запорират заплатата, може да ви осъдят, ако не плащате. Впоследствие може да ви продадат имущество, когато става въпрос за големи, непогасявани кредити. След като изчезне получателят, на когото сте поръчителствали, длъжник сте вие – това може да ви попречи да изтеглите заем. При проверка на кредитното ви положение, когато се види, че отговаряте солидарно за чужд дълг, кредиторът – банка или друга кредитна институция, може да ви откаже заем. Това е така, защото вноските, които плащате или потенциално бихте плащали, ще отнемат част от доходите ви и още един заем ще създаде опасност да не успеете да плащате всичко.

Нагледен пример – получавате 800 лв. заплата след данъци и осигуровки. Поръчител сте по заем на колега, който внася 200 лв. на месец. Ако искате вие да вземете заем, по който също да плащате 200 лв. или повече, банката вероятно ще откаже. Причината – 200 лв. ваша вноска, плюс потенциално 200 лв. като поръчител, ще отнемат половината месечен доход. Обичайно банките гледат да не ви отиват повече от 1/3 от дохода за плащане на всички заеми.

Не само задължения, а и права

Дори да ви се е наложило да изплащате чужд кредит като поръчител, имате право да си търсите парите. Това става, ако редовно погасявате вноските – по Закона за задълженията и договорите, след като сте изпълнявали задълженията си, може да си търсите по съдебен път от истинския длъжник главница, лихви и всички направени разноски. Може да претендирате и за лихви върху платените суми.

По Гражданския процесуален кодекс е позволени поръчителите, които са платили дълга, да искат изпълнение – т.е. да им се върнат парите на базата на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист. За да претендирате за връщане на пари, трябва да имате писмени доказателства, че сте ги платили. Има още един законов текст, който може да ви спаси от поръчителство. Кредиторът е длъжен да предяви искането си за погасяване на вноските в определен срок след като се забавят. Ако не го направи, задълженията ви като поръчител отпадат. Добре е когато се случи такова нещо, да проверите като изискате писмени документи от банката. За да сте сигурни, посъветвайте се с добър адвокат.

В тази връзка е добре да припомним, че в правото и кредитните задължения устни договорки не важат. Много примери от реалния живот могат да бъдат дадени в подкрепа на това – банката няма да приеме, че сте поръчител, защото нямало кой друг, а човекът е имал нужда от парите и е обещал да си плаща. Вие сте се съгласили, следователно ще търсят пари от вас. Не се приемат устни договорки като - “Услужих на колежка, ама тя има пари, защо ме търсите?” (реален пример) 

Въпросната колежка е убедила още хора да й станат поръчители и след всеки заем е изчезвала за известно време да си похарчи парите, оставяйки другите да плащат. После отначало, докато се намира кой да й стане солидарен длъжник.

Друг пример – поръчител по кредит, чиито получател е починал. В този случай ако има застраховка “Живот”, застрахователят ще погаси останалия заем и може да претендирате за това. Ако няма застраховка – плащате. После си търсите парите от наследниците.

И вместо заключение  - вярно е, че  българите са повече от склонни да услужват с пари на свои близки – това сочат и данните от скорошното изследване на GFK и Провидент.  Но преди да се решите да станете поръчител - четете внимателно договорите и не забравяйте, че във финансовия сектор безплатни услуги и обещания на добра воля няма.