Наскоро чухме, че БНБ ще задължи българските търговски банки да предоставят „приемливи“ такси по своите услуги. Въпросните "приемливи" такси трябва да бъдат по-ниски от средния размер на таксите за платежните услуги

, изчислен за предходната календарна година. Те също така трябва да са по-ниски и от най-ниския размер на таксите, които дадена банка прилага по тарифа. Всичко това е в изпълнение на европейска директива.

На пръв поглед, българският потребител следва да извлече ползи от намаляването на таксите. Още повече, българите не сме особено активни инвеститори на фондовата борса и съответно не споделяме реализираните от банките ни печалби като инвестираме в акции на банки (за разлика от други народи). Но това, което ще се случи реално, е доста по-различно и като цяло банковите услуги няма да поевтинеят.

Банките формират своите приходи от два източника – лихви (по кредити) и такси по своите услуги. Съотношението между двете не е фиксирано и се променя в зависимост от много фактори, включително от регулаторната среда и действията, които правителствата предприемат. Например, действията на централните банки в САЩ и Еврозоната през последните години и намаляването на основните лихви принуди търговските банки да намалят своите лихви. За да останат привлекателни за инвеститорите, те трябваше да наваксат загубените от лихви приходи и го направиха като увеличиха таксите.

В условията на валутен борд, българските търговски банки намаляваха лихвите, по-скоро поради пазарни и циклични причини – конкуренцията и огромното натрупване на депозити ги стимулира да предлагат все по-евтини кредити. Съответно, подобно на своите европейски и американски колеги, нашите банкери също балансираха намаляващите лихвени приходи с по-високи такси. След като под натиска на ЕС, БНБ намали таксите, българските банки просто ще спрат продължаващото намаляване на лихвите по кредитите, като по този начин запазят текущата си и очаквана за следващата година рентабилност. Още повече, българските търговски банки имат значително по-голяма свобода в определянето на лихвените равнища от европейските такива – за разлика от ЕЦБ, БНБ няма правото в условия на валутен борд да увеличава или намалява паричното предлагане.

Накратко казано, не се радвайте прекалено на предстоящото намаляване на таксите. Да, ЕС ще наложи това понижаване, но банките ще балансират приходите си като ударят „спирачка“ на понижаването на лихвите, което се очакваше да продължи през следващата година.