Популярни каси, спестовни каси, взаимоспомагателни каси, а някои от участниците в тези сдружения ги наричат „банки“, дори и да знаят, че не са банки. На пръв поглед тези сдружения напомнят на старите финансови пирамиди от

1990-те години, но повечето хора така и не разбраха какво точно представляват тези „каси“ и дали  са законни.

Отговорът е прост, макар и по български оплетен. Това са кооперации - сдружения на физически лица, регистрирани по Закона за кооперациите, към които може да се отварят взаимоспомагателни каси. Те би трябвало да обслужват единствено и само членовете на съответната кооперация. В цялата работа дотук няма нищо нередно, напротив – на запад такива кооперации може да се срещнат под път и над път. Ако се върнем назад в американската и британската история, ще видим, че именно върху такива кооперации в земеделието и търговията са се изградили конструкците, които днес познаваме като корпорации.

Проблемът в България е, че Законът за кооперациите е много неясен, тъй като е наследство от 90-те с всичките познати тогава финансови пирамиди. Дейността на взаимоспомагателните каси в закона е описана буквално на два реда. В член 36 на закона се урежда, че по решение на общото събрание на кооперацията може да се образува взаимоспомагателна каса за нейните членове. Тя обаче може да извършва дейност единствено за членовете на кооперацията. Алинея 3 от същия член пък казва, че с разрешение на БНБ и по условия и ред от специален закон може да извършва влогово-кредитна дейност, но нито БНБ има в своя закон правомощия да дава такова разрешение, нито пък специален закон е бил внасян някога в Народното събрание (макар да е имало изготвян проектозакон, той така и не е влязал в зала).

Участниците в тези „каси“ де факто са купували дялове от самите кооперации и така са увеличавали капитала им. Тоест, те са ставали член-кооператори с всичките произтичащи от това права и задължения. За съжаление, не изглежда повечето от тях да са били наясно с това, тъй като член-кооператори биха имали права и върху управлението на кооперацията  - най-малкото да го избират и да бъдат информирани в какво се инвестират парите. Например, в Дупница изглежда управителят на кооперацията е финансирал строежа на собствения си хотел, който впоследствие е фалирал – нещо, което надали би било прието радушно от неговите съкооператори.

Важно е да изясним и разликата между банка и кооперация. Докато в банката вие внасяте пари на влог, които са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в кооперациите вие закупувате дял от самата кооперация. Банката взема вашите пари и ги отпуска като кредити, като от доходността на кредитите след това изплаща на вас лихви по депозита и съответно заделя за себе си издръжка на дейността си и доходност за инвестирания от акционерите на банката капитал. В кооперацията вашите пари биват инвестирани директно в някаква инициатива (строеж на хотел, обработка на нива или нещо друго) и ако тази инициатива генерира печалба, вие ще получите някакви пари. Ако обаче не се генерира печалба, и вие няма да получите нищо. Добре е да се знае това, нали?