През последните седмици в България се създаде  поредната паника около подписването на ново търговско споразумение от страна на ЕС. Този път набедената за глобален злодей държава е Канада.

Но какво точно е CETA и защо някои политици се опитват да ни плашат с него?

CETA е съкращение от Comprehensive Economic and Trade Agreement – споразумение за либерализиране на търговията между Канада и Европейския съюз, което ще премахне огромна част от митата между двете страни, а тези които останат, ще бъдат намалени значимо. Ще се премахнат и/или облекчат и много нетарифни ограничения, като например квоти за износ.  Споразумението е по-важно за Канада, тъй като ЕС се явява много по-голям търговски и инвестиционен партньор за северноамериканската държава, отколкото тя за нас. Това е и причината Канада да отстъпи по доста от спорните въпроси и да потърси по-бързо компромис. Бързо, бързо, колко да е бързо с прословутата евробюрокрация J

Преговорите по договора СЕТА са приключили на експертно ниво през август 2014 г., а договорът беше подписан в Брюксел на 30 октомври 2016 г. През декември се очаква Европейския парламент  да потвърди споразумението, с което да започне реалното му приложение.
По отношение на интелектуалната собственост, Канада се задължава да приеме много от европейските закони – за периода на права (който ще бъде увеличен с 20 години), за отговорността на доставчиците на интернет, за правата на препродажба, за предотвратяването на заобикаляне на интелектуални права, и т.н. В същото време, ЕС договори да запази нетарифните протекционистки мерки спрямо земеделието (които са по-скоро вредни за самия Европейски съюз, но това е повод за друга статия). В същото време, разтръбените навсякъде генномодифицирани организми, които щели да наводнят европейските пазари, не се споменават изобщо в споразумението.

Друга невралгична точка са международните арбитражи, които биха могли да разрешават спорове между компании и държави, но само в два точно определени случая – гаранциите за защита на инвеститорската собственост и гаранциите за недисикриминация в самото CETA. Макар и това често да се обявява като някакво нечувано и невиждано нахалство, реално се практикува от десетилетия. Например, България беше наскоро осъдена от руската компания Росатом в един от най-престижните международни арбитражни съдилища – този в Париж. Страната ни е съдена и от трите енергоразпределителни дружества за неспазване на първоначални договорни клаузи и нелегитимен регулаторен натиск в близкото минало. Тоест, опитът на нашата страна през 2016 доказва, че разрешаването на спорове в арбитражи не е нещо ново или революционно, което се въвежда със СЕТА. Да не говорим, че процесът е двустранен – европейските фирми също ще могат да привличат канадското правителство по арбитражни дела. Поради острият популизъм по тази точка, Европа и Канада през 2016 г. достигнаха до споразумение арбитражите да се разрешават в специален двустранен трибунал с 15 съдии, посочени от ЕС и Канада.

Прекият ефект от сключването на споразумението няма да бъде кой-знае колко осезаем за повечето потребители и домакинства в ЕС, тъй като основния ни внос от Канада е стоки за индустрията, транспортни съоръжения, суровини (енергия, дървесина) и химикали. При премахването на митата, този внос съответно ще поевтинее и едва след преминаването му през местните производства, ще окаже и натиск върху цените на крайните потребителски продукти. Разбира се, отпадането на митата за внос и износ ще има положително влияние и върху европейските компании, които търгуват с Канада, увеличавайки техните приходи, печалби и съответно възможности за инвестиции.

В крайна сметка, СЕТА се оказва по-скоро пореден повод за предизборен популизъм на европейско ниво, отколкото някакъв реален проблем. Дори напротив, едно малко по-детайлно проучване на споразумението показва, че то е много добра възможност за повече бизнес и търговия между ЕС и Канада, отколкото потенциално предизвикателство.