Надали минава и месец, когато да не чуем, че някоя от големите централни банки по света променя или не променя основния си лихвен процент. Имайки предвид, че в България функционира валутен борд и БНБ

не води активна политика с основния лихвен процент, обикновено подминаваме такива новини. Всъщност те имат по-голямо влияние върху личните ни финанси, отколкото предполагаме.

Първо, нека кажем какво точно означава основен лихвен процент. Ако вземем за пример Федералния резерв (ФЕД), той се нарича “Fed Funds Rate” или лихвен процент, на който банките отпускат еднодневни заеми помежду си (по точно т.н. overnight, тоест през нощта), за да изпълнят изискуемите от Федералния резерв наличности (всяка банка трябва да държи определено количество пари във ФЕД). Звучи доста отвлечено и далечно от реалната икономика, но именно този лихвен процент е в основата на почти всички лихвени проценти, които банките използват, както помежду си, така и към своите клиенти. Ако Федералният резерв иска да вдигне лихвите като цяло в икономиката, той просто вдига лихвеният процент на междубанковия паричен пазар.

А защо Федералният резерв или другите централни банки вдигат лихвите? Преобладаващото съгласие сред икономистите е, че централните банки трябва да поддържат ценовата стабилност в икономиката, което означава да я „охлаждат“, когато е прегряла, и да я стимулират, когато е в криза. Федералният резерв има официалната задача да поддържа два показателя – инфлацията и икономическия растеж. Когато инфлацията и растежът са прекалено високи, ФЕД увеличава основния лихвен процент. Това води до увеличение на лихвите по кредитите и депозитите, което кара хората да намалят потреблението и инвестициите си, съответно  инфлацията намалява до предполагаемо здравословните нива от около 2%. Когато пък инфлацията и растежът са прекалено ниски, ФЕД намалява основния лихвен процент, за да свали лихвите по кредити и депозити, стимулирайки потреблението и инвестициите, а оттам инфлацията и растежа.

Как ви касае всичко това, ако не сте в САЩ? Много просто – всички тези фактори влияят върху цената на американския долар, а през него и върху цената на огромен брой борсово-търгувани стоки и капиталовите пазари. Основополагащата логика и икономически принцип е, че когато ФЕД (или друга централна банка) намалява основния лихвен процент, това ще доведе до спад в цената на долара (или съответната друга валута), тъй като в икономиката ще циркулират повече пари спрямо същото количество стоки и услуги. Обратно, когато ФЕД увеличава основния лихвен процент, това обикновено води до повишаване на цената на долара.

От своя страна, това води до повишаване или понижаване на цената на редица стоки. Например, петролът и петролните продукти се търгуват основно в долари и когато доларът поскъпва, тяхната цена също расте, така че ако чуете, че ФЕД вдига основния лихвен процент, можете да очаквате покачване на цената на долара, а от там и цената на петрола. Аналогично, ако чуете, че Европейската централна банка намалява основния лихвен процент, можете да очаквате понижаване на цената на еврото, оттам и на лева спрямо долара и съответно повишаване на цената на бензина в бензиностанцията. Цената на златото и среброто пък най-често върви в обратната посока на цената на долара –при понижаване на основния лихвен процент, можем да очакваме повишаване на цената на златото и среброто.

Всичко това има още по-голямо влияние за хората, които получават доходите си в чужда валута или пък имат разходи в такава, т.е. налага им се да обменят левове за чуждестранна валута. Трябва да споменем, че тези политики на Европейската централна банка ще стават все по-важни за българите при бъдещото ни влизане в Еврозоната. Тогава определянето на основния лихвен процент от ЕЦБ ще има директно влияние върху лихвите по кредити и депозити в България (в момента също има, но индиректно и съответно много по-бавно).