Всеки българин на над 25-30 години е привикнал, че щом се чуе за война или атентат в Близкия изток, то цените в бензиностанцията тръгват нагоре. Това се е превърнало в нещо дотолкова обичайно

, че надали повечето хора реално се замислят защо се случваше това и защо, в интерес на истината, вече не се случва често.

Цената на петрола се определя от търсенето и предлагането – както цената на всяка друга стока в икономиката. Например, ако в света се потребяват 100 барела на ден и от днес до утре производството спадне от 100 на 80 барела, то цената ще се качи. И обратното. Тъй като петролът е и борсово търгувана стока, освен моментните сделки с него се сключват и огромно количество сделки в бъдещ период – тоест, купувачът от днес договаря цена, на която да закупи барелите след седмица, месец или година. Това се прави с цел стабилно финансово планиране на рафинериите и търговците, при които постъпва суровина, а те трябва да произведат краен продукт. Тоест, цената на петрола се влияе в огромна степен и от очакванията на хората какво ще се случва в бъдеще.

Поради тази причина, конфликтите в Близкия изток в миналото редовно произвеждаха този ефект – повишаване на цените на петрола. Военен конфликт в Ирак повишаваше очакванията да се намали или временно преустанови производството на петрол там. Военен конфликт в Египет означаваше, че може да има затруднения в транспорта на петрол през Суецкия канал и това временно да намали ефективните доставки. Аналогична е ситуацията в Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, дори и в Иран (въпреки че там доста години съществуваше ембарго). Просто щом хората в петролния бизнес чуеха тракане на оръжия в региона, те веднага допускаха, че е възможно доставките и производството на петрол да намалеят и повишаваха цените на продукта. Това принуждаваше рафинериите да купуват по-скъпа суровина, а оттам и да произвеждат по-скъп краен продукт – цените в бензиностанциите тръгваха нагоре. Разбира се, тук трябва да отбележим, че често се наблюдаваше и определено ниво на спекулация, особено от крайните търговци.

И тук някъде идва въпросът защо този феномен вече не се наблюдава? Ако днес гърмят бомби в Близкия изток, цената на петрола едва-едва помръдва нагоре.

Причината е проста – през последните 10 години, картата на производителите на петрол и газ в света се промени драстично. Шистовата революция в САЩ и Канада превърна двете държави в огромни играчи. Макар и статистиката да не е съвсем точна, американците от края на 2014 г. са неизменно в топ 3 (а понякога и начело) на най-големите производители на нефт и газ – нещо, което беше немислимо в края на миналия век. Комбинирайте това с относително бавно развитие на световната икономика и нарастване на дела на енергия, произведен от възобновяеми енергийни източници и ще имате относително стабилно търсене на нефт и газ и бурно растящо производство – тоест, предпоставки за намаляване на цените. През последните две години дори картелът ОПЕК де факто се разпадна, тъй като членките на петроло-произвеждащият блок вече не държат преобладаващия дял от световното производство и не могат да оказват решително влияние върху цените.

Или накратко казано, ако утре започне революция в Северен Ирак и производството на петрол там пресъхне напълно, е много вероятно производители в САЩ и/или Канада да покрият отворилата се нужда относително лесно на сходни цени. Следователно и цената на петрола, а оттам и на крайните продукти като бензин и парно, ще остане относително стабилна. Което пък е добра новина за всеки потребител.