Докато голяма част от основната финансова култура на хората в развитите западни държави е малко или много свързана с инвестирането на пари във финансови инструменти, в България това изглежда като доста далечна и откъсната от реалността дейност. Причината е проста – Българската фондова борса (БФБ) през последните години е на ръба на „клинична смърт“.

Или както се шегуват хора от бизнес медиите у нас, дневният оборот на БФБ е по-малък от този на Женския пазар. И е логично да се запитаме, защо това е така?

За съжаление, няма едно ясно и безспорно обяснение. Незавидното състояние на БФБ днес е причинено от редица фактори, някои от тях дори несвързани един с друг. По-важните причини обаче според мен са:

  1. Липсата на големи държавни компании и финансови институции, които да са приватизирани чрез БФБ. Във всички страни от Централна и Източна Европа, освен чрез продажби на т.н. стратегически инвеститори, големи държавни активи бяха приватизирани чрез местната борса. Например банката OTP (собственик на ДСК) в Унгария, енергийни фирми в Полша, телекомуникационна компания в Русия. За много кратко време през 2001-2002 бях член на Съвета на Директорите на БФБ, но си подадох оставката заради неизпълнено предизборно обещание на НДСВ, в чийто икономически екип бях тогава – обещанието бе да се приватизират големи държавни фирми и банки чрез БФБ.
  2. Липсата на достатъчно защита на миноритарните инвеститори в първите няколко години след създаването на БФБ.
  3. Игрите със собствеността на борсата: фондовата ни борса беше създадена с мажоритарно участие на частни капитали, после МФ получи мажоритарен дял и през последните 4-5 години се говори (но нещо не се прави, за да стане), че ще бъде приватизирана. Макар държавните чиновници в България да нямат опит в развиването на капиталови пазари, на няколко пъти имаше странен политически натиск именно те да се занимават с това. Резултатите са очевидно неудовлетворителни.
  4. Финансовата култура и апетит за поемане на риск на потенциалните инвеститори: оправдано или не, много от нашите сънародници не вярват във финансовите инвестиции. Преживели хиперинфлацията от 90-те, много хора спестили пари за инвестиции предпочитат да вложат парите си в нещо осезаемо като апартамент, нива, гора, къща, т.н. Съответно, търсенето на акции търгуеми на на БФБ е изключително ниска.
  5. Финансовата култура на много от предприемачите: по аналог с горното, повечето български предприемачи нямат особено доверие в колективното управление на своите дружества. Ето защо, когато те трансформират една компания в публично-търгувана, предпочитат да запазят за себе си контролния пакет дялове. Така запазват и възможностите си едностранно да определят почти всичко в политиката на дружеството, включително по най-важния за инвеститорите въпрос – разпределението на дивиденти. От своя страна, това отблъсква потенциалните инвеститори – как да инвестираш в нещо, върху което ще имаш нулев контрол и предвидимост?
  6. Тежките регулации: българският законодател е създал правна рамка, според която листването на едно дружество на борсата е нелека задача.  И доста скъпа и бавна. Понякога минава повече от година от деня на вкарване на проспект за първично публично предлагане на акции на БФБ до одобрението му след няколко връщания за доработка и промени в първоначалния проспект.

Няма богата държава (с изключение на няколко петролни шейхства) без много развит публичен капиталов пазар. Време е да се съживи БФБ. Как? Като за начало чрез решение на проблемите описани в точки 1, 3 и 6 по-горе. Приватизацията на БФБ и Депозитара, както и листването на значим дял от БЕХ ЕАД например, би било едно много добро начало.