Децата още от малки разбират елементарните понятия за пари и планиране, тъй като бързо забелязват ползата от парите и начина, по който се употребяват. Идеята е да ги накараме да осъзнаят стойността на нещата, да ги научим да управляват по-добре емоциите си, свързани с пари – например, разочарование (когато изхарчат всичко и не могат да си позволят нищо повече)

, удовлетворение (когато си купуват нещо, след като са спестили пари), отговорност за собствения избор (когато трябва да избират между различни разходи, степенувайки ги по полезност).

Темата е разгледана от Емануел Дейвиет и Марк Леви-Давила в книгата за философия на парите “Ти и парите”, публикувана през 2000 г. във Франция. Авторите препоръчват на родителите да обясняват на децата за семейния бюджет, за текущите разходи на дома, ипотеката, застраховки и данъци, ваканции и т.н. Без да ги отегчават родителите би трябвало да говорят за личните финанси по начин, който кара децата да се чувстват отговорни и да могат да помогат при вземане на важни семейни решения. Финансовото образование, понесено  по този начин, ще предотврати детските капризи в магазините и ще научи децата, че родителите не винаги могат да удовлетворяват  техните желания.

Възпитателно е децата от малки да разполагат със свои средства, да имат  свой бюджет. 

Ето някои от основните грешки на родителите във връзка с джобните пари, които дават на детето:

  • Решават вместо децата какво могат да купят или не с джобните пари. 

Отнемайки инициативата на детето, те не само го разочароват, но и го демотивират да взема самостоятелни финансови решения. 

  • Насърчават наградите или наказанията в парично измерение, в зависимост от постъпките на детето. 

Не се препоръчва детето да бъде възнаграждавано с джобни пари за добри учебни резултати, тъй като то ще се превърне в ловец на оценки. Може обаче да се дават малки бонуси за „отличен” , отделно от периодично даваните пари като джобни. Това се отнася и за домакинските дейности, с които е натоварено детето , като подреждане на стаята, подреждане на масата и т.н. Ако получава пари за това, то ще свикне да извършва тези дейности само ако има  финансов стимул. Може да му се дават  малки възнаграждения за дейностите в къщи или навън (миене на кола, рязане на тревата, малки покупки), но без това да придобие редовен характер и да не замества периодичните джобни пари.

  • Лош личен пример

Много често родителите дават лоши примери на децата си за безотговорни разходи, неразумни инвестиции, злоупотреба с кредитни карти. Децата запомнят този вид поведение и е възжно да последват този модел на поведение, когато пораснат. 

Наръчник за използване на касичката ​  

Кога могат да се дадат първите пари на детето? 

Препоръчва се парите да се пускат  в касичката на детето, когато започне да брои (така децата ще имат допълнителен стимул да упражняват цифрите с монети и банкноти с ниска стойност). Сумите могат да са различни, в зависимост от конкретни обстоятелства. Но е препоръчително да се фиксира точна сума за определен период, за да се започне изграждането на навик у децата да се съобразяват с опредерен бюджет. Разбира се, сумите и периодичността трябва да са съобразени с възрастта на детето. Например едно шестгодишно дете би се затруднило, ако получава своите „джобни“ на месец – то едва ли ще може да планира толкова дългосрочно разходите си. По-добре е всяка седмица детето да получава по една четвърт от определената за месеца сума. Когато навърши 9 -10 години, то може да я получава месечно. При тийнейджърите управлението на парите може да включва не само джобните, но и покриването на разходите за мобилен телефон, например. По този начин в студентските си години, при получаване на първите доходи под формата на стипендии или възнаграждения за почасова работа, младежите ще бъдат подготвени да управляват сами един малък бюджет.