По отношение на личните финанси младежите често наподобяват „Щуреца“. Те са по-склонни към импулсивни покупки и доста трудно могат да бъдат убедени да спестяват и да ограничават разходите. А и техните приоритети са различни от приоритетите на семеен човек с деца. Срещи с приятели, пътуване, учене .... трудно е да се спестява.

А и често заплатата на начинаещ професионалист не е особено висока. 

По един или друг начин всеки от нас на млади години прилича на Щуреца в отношението си към парите. С течение на времето доходите и разходите се диверсифицират и животът ни принуждава да бъдем по-отговорни и по-точни по отношение на личните ни финанси. Поемаме вес повече задължения, включително и финансови – като поддръжка на имот, изплащане на кредити и други. Неусетно започваме все повече да приличаме на мравката... 

Но няма нужда да чакате житейските обстоятелства да ви принудят да се  „захванете“ с  бюджета си.  Всъщност, най-добре да го  започнете да водите такъв още в началото на самостоятелния си живот. Така, постепеннотази дейност ще се превърне в навик... Започнете  със „проследяване и регистриране“ на  доходите си (въпреки че засега не можете да се похвалите с големи суми) и разходите си (въпреки че никой от приятелите Ви не го прави).Ето какво още трабва да имате  превид :

  • Трябва да имате ясна представа, какви са източниците ви на доходи (помощ от родителите, стипендии, заплати, авторски права, наеми, дивиденти, лихви) и периодичността на получаването им.

Обикновено като студенти разчитаме на повече “субсидии” от родителите. Те ни изпращат пари за учебни такси, квартира, „джобни” . В най-добрия случай тези пари се допълват от  учебни стипендии, заплати и други.  Когато започнем работа, имаме по-големи възможности, включително и да спестяваме или инвестираме. Възможностите са много – банкови депозити, инвестиции в акции или взаимни фондове, в имоти,които да се отдават под наем. Важно е обаче, да знаем във всеки един момент на какво може да рачитаме  с какво разполагаме и да имаме „авариен фонд“ в случай, че „паричният поток“ към джоба ни намалее или спре!

Например парите, изпращани от родителите могат внезапно да намалеят, ако единият или и двамата родители загубят работните си места, ако се разболеят и се налага да заплащат допълнителни средства, или ако преждевременно се пенсионират. Какво може да се направи в този случай? Колко бързо можете да си намерите работа , дори на половин работен ден? Какво умеете да правите най-добре, кой работодател би имал нужда от  способностите Ви? Това са въпроси, на които предварително трябва да знаете отговорите, а не когато Ви  застигне неприятната ситуация.

Освен това можете да загубите стипендията си поради причини, независещи от успеха  (университетът намалява бюджета си). Ще имате ли възможност да намерите решение за допълване на доходите си?  

Трябва да сте подготвени и за намаляване  на доходите от лихви, дивиденти или наеми, ако разчитате на тях, за да живеете. Лихвите по парични депозити могат да намалеят, наемите могат да спаднат при изменение в отношението между търсене и предлагане на пазара на недвижими имоти. Например намалява броя на студентите и това влияе негативно върху пазара на наемите в големите университетски центрове. За хората, които разчитат предимно на доходи от наеми, това може да бъде истински „финансов“ шок. 

  • Естеството на разходите и бъдещата им еволюция

Интересна идея е да класифицирате разходите си според “пирамидата на Маслоу”. Човешките потребности се делят, според Маслоу, на физиологични потребности (инстинктивни - основата на пирамидата), потребности, свързани с личната сигурност (на семейството и на работното място - второ ниво), социални потребности (трето ниво), увереност и самоуважение (четвърто ниво) и потребността за самоусъвършенстване и себеутвърждаване (пето ниво, върхът на пирамидата). Къде е разположена по-голямата част от разходите, които имате? 

Дали вашите  разходи са насочени към удовлетворяване на физиологични потребности (разходи за храна, отопление на жилището и др.), дали към финансовата ти сигурност (курсове по професионална подготовка, допълнителни здравни вноски и др.) или покриват основно социалните ви потребности (купони с приятели, скъпи подаръци и др.)? Дали по-скоро поддържат  вашата самоувереност (фитнес, курсове по хранене, бойни изкуства, закупуване на скъпи джаджи, с които да бъдете приети в “бандата” на приятелите и др.) или потребността да се самоусъвършенствате (участие в организации на гражданското общество и др.)? 

Като цяло повечето реклами се опитват ловко да преместят принадлежността на рекламираните продукти от първо и второ ниво  на пирамидата на по-горно ниво. Внушават, че  трябва да се купува, не за да се предпазите от студа (дрехи, обувки), а за да станете част от клуба на потребителите на подобни предмети. Да не говорим какво самоуважение придобивате, ако имате iPhone или BMW.

След като класифицирате разходите си според “пирамидата на Маслоу”  се опитайте да погледнете в перспектива бъдещата им еволюция. Една скъпа кола не означава само разходи по закупуването й, но и по  поддръжката й .Един страхотен телефон обикновено се предлага в пакет със скъп абонаментен план. Опитайте се да разберете дали бихте се почувствал по-малко „ценен“, ако си купувате продукти от по-евтина гама? Можете ли да отложите покупката за известно време до момент, в който купуването й не би представлявало толкова голямo финансово усилие, съотнесено към актуалното ниво на доходите или спестяванията ви. А ако сте решили да вземете кредит, за да си купите желаната вещ, трябва да сте готов да платите и по-висока крайна цена. Запитайте се дали си залужава, особено за вещи, чийто „живот“ (функционалност) изтича със срока на кредита!