Надали има някой, който не е чул, че държавата гарантира банковите депозити до 100 000 евро. Тази гаранция е резултат на европейска политика, но механизмът за нейното изпълняване невинаги е един и същ в различните държави.

Що се отнася до България, гаранцията формално идва от Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Именно той изплати гарантираните влогове до 100 000 евро след колапса на КТБ.

Може би най-интересното нещо във ФГВБ е, че той формално не е държавна институция. Управителният му съвет е пет-членен, като председателят се определя от Министерски съвет, един член се номинира от БНБ и един от Асоциация на банките в България и двама членове се определят впоследствие.

Парите във Фонда също не са държавни, а идват от встъпителни и годишни премийни вноски от банките, които държавата определя. Те са процент от гарантираните влогове – тоест, определен процент от всеки новоотворен влог до 100 000 евро бива внасян от банката в ФГВБ. Доскоро този процент беше фиксиран за всички банки, но след преразглеждане на политиките на европейско ниво се създаде нов регламент. Размерът на вноската вече ще зависи от състоянието на всяка отделна банка. Тоест, колкото по-рискова е една банка, толкова по-висока вноска ще трябва да прави във ФГВБ – и обратното.

Веднъж внесени във ФГВБ, парите от депозитите се инвестират в нискорискови и високоликвидни ценни книжа или се поставят на депозит в БНБ. Доходността от тези инвестиции е доста ниска, като в случая целта е да се минимизира риска и все пак да има някаква доходност.

Тук някъде идва и проблемът във функционирането на тази схема за гарантиране на депозитите – парите във Фонда може и да не стигнат. Именно това се случи  при фалита на КТБ. Тогава държавата е длъжна да осигури недостигащото финансиране, като при казуса с КТБ се изтегли нов държавен дълг, който беше предоставен на ФГВБ. След това пък ФГВБ изтегли собствен дълг и с парите върна дължимото на държавата.

По принцип, самият ФГВБ няма проблем да осигури финансиране, тъй като неговите приходи са гарантирани и предложеният дълг е привлекателен както за международни, така и за български финансови институции. Тоест, напълно възможно е при нужда фондът да изтегли допълнителното финансиране от български и чуждестранни банки. Предизвикателство би била, обаче, скоростта, с която това трябва да се направи при срив на голяма банка като КТБ.

Друг по-малко известен факт е, че не държавата, а именно ФГВБ назначава синдиците на банка в несъстоятелност. Това е добра политика в България, тъй като се избягва прекия и пълен политически контрол над фалиралата банка с всичките й активи и пасиви.