Който ходи на работа основно заради заплатата, иска работното му време да свърши по-бързо и не е предразположен да работи допълнителни часове или да натрупва нови умения (освен ако това би се отразило върху размера на заплащането).

Който иска кариерно развитие е мотивиран  по отношение на израстване в йерархията, предразположен е да прогресира , жертвайки цялото си време , за да прави всичко, което се изисква  от него, за да бъде видян по-добре и да спечели доверието на шефовете, дори това да означава завишени отговорности.

И не на последно място, който работи по призвание е по-малко заинтересован от пари и длъжности и иска да изпълни отговорностите си възможно най-добре, само за да разреши предизвикателствата, с които се сблъсква при ежедневната си работа.

Очевидно, фирмите в които работим, на свой ред могат да се характеризират с корпоративна нагласа, фокусирана върху един от трите типа поведение, изброени по-горе. Компания, която е ориентирана към приходи, ще желае да поддържа актуалния си пазарен дял, да печели все повече от него, оставяйки иновациите за другите. Компания “с кариерна насоченост” ще иска да се изкачи възможно най-бързо в йерархията на дадената сфера или дейност. За да спечели пазарен дял, винаги е предразположена да подобрява качеството на услугите и продуктите си, като за тази цел харчи за иновации, ако това е необходимо. Компания, съсредоточена върху “призванието” ще представя определена бизнес философия. Очевидно за хората, предразположени да работят само за заплата, работата в компания с кариерна насоченост ще бъде изморителна, а  в компания „с призвание” работещият ще бъде доста стресиран от  високите изисквания на основателя/ собственика.

Начинът, по който се отнасяш към извънредните часове, зависи в голяма степен от вида работа, която си избрал. Ако имаш работа, която ти предлага само материално удовлетворение, ще трябва елегантно да избягваш свръхнатоварването, което се изисква от теб. Добра стратегия е да помолиш шефа, който иска да те натовари, за някакво компенсиране, за да приемеш да вършиш нещо извън длъжностната ти характеристика (повече свободно работно време през следващите дни, освобождаване от други по-стари задачи срещу поемането на нови такива и т.н.). По същия начин можеш да процедираш с по-некомпетентните колеги, които искат да им помагаш всеки път, за сметка на времето ти. Ако не могат да ти предложат нещо в замяна при подобни ситуации, е по-добре учтиво да им откажеш.

Най-тъжната ситуация е, когато работата ти заема максимално свободното ти време, а ти предлага ниско заплащане и никакъв шанс да се изкачиш в йерархията или да следваш страстта си. Това е работа, от която губиш (никой не може да ти върне загубеното време ) и е добре бързо да си потърсиш нещо друго.