Какво формира цената на горивата?

Цената на горивата се превърна в една от основните теми на предизборната кампания. Много от българите са традиционно чувствителни на тази тема, подозирайки, че има нещо „гнило“ в този пазар – картел, монопол, задруга, че даже и трансгранични конспирации. За съжаление, българските политици и бизнес засега не са успели да дадат обяснение как точно се формира цената на горивата. Отношението по темата се люшка от слепи обвинения към безлични оправдания без факти и аргументи

Към момента, цената на горивото се формира от четири основни компонента. Първият е данъкът добавена стойност (ДДС), който е фиксиран – 20%. Тук при определено политическо желание, държавата може да внесе регулация – да го намали или увеличи, макар и да няма 100% гаранция, че търговците на гориво биха коригирали цените веднага надолу или нагоре.

Вторият компонент е акцизът. Той е фиксирана сума на тон гориво, но към днешна дата можем да обобщим, че формира около 30% от цената на крайния горивен продукт. Тук държавата не може да се намеси в посока надолу – акцизът ни е фиксиран на европейския минимум и не може да се намалява повече. Напротив, постепенно ще има леко увеличение на акциза за гориво.

Третият компонент е самата суровина – включва нефта, биокомпонента, разходи по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Тук цените са като цяло зависими от световните пазари и борси. България няма тежестта като производител, търговец или логистичен център, че да оказва влияние върху тях - понастоящем разходите свързани със суровината са около 34% от цената.

Четвъртият компонент е бизнесът на търговците – около 16%. В тях се включва транспортът, разходите по изграждане и ползване на нефтобазите, разходите за заплати и осигуровки на персонала, амортизациите на цялата инфраструктура, инвестициите в маркетинг и дистрибуция, както и формираната печалба.

Накратко казано, около 64% от цената на горивото днес са извън контрола на държавата и търговците – определеният от Брюксел акциз и цената на суровината. При други 20% (ДДС-то) имаме контрол, но не можем да правим резки движения, тъй като това ще „продъни“ държавния бюджет. Реално, ДДС-то може да бъде леко намалено с 1-2-3%, но не повече. В остатъка от 16% има толкова много дейности, че трудно можем да си представим огромен резерв за оптимизация и намаление на крайната цена. Освен ако няма сериозно намаление на цената на петрола на международните пазари.

Прочети по-нататък

Добави коментар чрез Facebook