Образование без добавена стойност

България е на дъното на класацията, която се прави от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на ученици от различни страни. Оказва се, че нашите ученици са по-изостанали, в сравнение със своите връстници от 65 страни. По математика изводите са, че учениците се справят единствено с елементарни изчисления и не могат да приложат теоретичните знания на практика. По български език резултатите са също тревожни – учениците четат, но не разбират текста. Ниското качество на образованието е проблем, който пряко се отразява на житейската реализация на младите хора, пряко се отразява и на икономическото развитие на страната. Не напразно, проблемите на образователната система са във фокуса на общественото внимание. Причините са много и едва ли могат да се разрешат бързо „с магическа пръчка“. Но и за най-безпристрастния наблюдател е ясно, че е важно да се идентифицират и съответно адресират проблеми като:

  • Акцент върху механичното запаметяване и възпроизвеждане на знания, вместо акцент върху самостоятелното, критично и креативно мислене. С други думи, вместо да учиш пространствено ориентиране, да запаметяваш имената на улиците
  • Превес на теоретичните знания, за сметка на така необходимите знания за справяне с реалностите от живота.
  • Практически липсва обучение за развитие на така наречението „меки умения“, например работа в колектив, а те са особено важни в бъдещата професионална реализация.
  • Слаба връзка между актуалните изисквания на пазара на труда, последните технологични иновации и учебната програма.

Какво може да се направи?

Извън необходимостта от реформи в сферата на образованието, които могат да се случат само като резултат на целенасочена и дългосрочна държавна политика, в настоящата ситуация родителите могат и трябва да се опитат да „компенсират“ по някакъв начин тези „липси“.

Те са тези, които могат да стимулират децата си да придобият умения като критично и самостоятелно мислене, да развият способностите им да се справят с реалния живот, да им помогнат при избора на професионално поприще, да ги насърчават да опитват нови неща, да придобиват нови знания и умения.
Разбира се, всичко това означава и допълнителен ресурс (време и пари), за който родителите е добре да помислят отрано и да го предвидят в бюджета си.

Предвидливостта и усилието си заслужават! Все пак става въпрос за нашите деца и нашето бъдеще.

 

Прочети по-нататък